Футболното хулиганство е събитие, което се случва по стадионите и около тях. То представлява масови безредици, създадени от запалянковци на двата клуба, които се срещат на терена. Няма държава, в която да се играе футбол, без хулигански прояви.
Това е определението за футболно хулиганство, което намираме в популярната уикипедия. В последните години не минава първенство без проява на насилие от страна на фенове. Било към привърженици на противниковия отбор, било към съдии или органи на реда. В България само за последните 12 години са регистрирани над 25 агресивни действия от страна на запалянковци. Последните събития в ЦСКА и инцидентите съпътствали мачовете с Рапид Виена от Лига Европа и Миньор Перник от „А” група отново ни напомниха колко страшен може да е гнева на футболните фенове. Като вид култура футболното хулиганство пази своето начало през 70 години на ХХ век в Англия. Там обаче успяха да се справят с невъздържаните прояви на ултрасите с адекватен и най-важното действащ закон. У нас нещата стоят малко по-различно. От както беше приет този закон през 2004-та изтъпленията на феновете не спряха, напротив... Увеличи се и броят на пострадалите при безредиците. Наказанията, които получиха феновете на ЦСКА за действията си срещу жандармерията в нощта на 21 октомври едва ли съответстват на това, което те причиниха. Една година без посещение на спортни прояви не е достатъчно. В родината на футбола Англия за такива актове на насилие законът предвижда от 5 до 15 години без достъп до спортни съоръжения. За по-буйните забраната може да е до живот. А какво се случва с тези фенове и как се следи дали те спазват ограниченията си. Много просто при всяка спортна проява в техния град те са задължени да бъдат в местното полицейско управление часове преди събитието, а за да научат урока си добре са принудени в продължение на часове да гледат филми посветени на футболното хулиганство. В България обаче вместо поучителни сюжети на наказаните им се разрешава да гледат мачовете на любимите си отбори. Понякога и на стадиона срещу голото обещание „Повече така няма да правя”. Но докато това минаваше в ... детската градина, сега момчета и мъже между 15 и 35 години изразходват своите страсти на стадионите, а потърпевши от това са десетки невинни. В София, Пловдив, Перник крайните ултраси винаги са готови да развалят празника на мнозина. Според психолозите отдадени на силните емоции тези хора понякога се самозабравят. Е, представете си, до къде може да стигне един човек в разцвета на силите си в такова състояние. Трябва ли да се повтарят грозните сцени от 15 Октомври 2000 г., когато Младен Младенов намери смъртта си след масово мелле между привърженици на Левски и ЦСКА или за ранената Гергана, или за хилядите изпотрошени глави, за да се убедим, че футболното хулиганство трябва час по-скоро да се изкорени от бита на българина. За обикновените привърженици мачът е празник, а за един-двама той е възможност да се докажат като озверели, обезумели и опасни субекти на нашето общество. Не те трябва да бъдат в центъра на вниманието. Вината, естествено, е главно у самите хулигани. Останалата част обаче е у държавата. Липсата на каквито и да било адекватни съоръжения по българските стадиони е в резултат на упорството на управниците по отношение въпроса със собствеността на спортните бази. Ръководителите на отборите пък отдавна са вдигнали ръце дори от официалните си фенклубове, позволявайки им да мутират в злобни и агресивни групи за саморазправа. Именно заради тези групи в последните години хиляди се отказаха да посещават мачове на любимите си отбори. Родителите изпитват ужас, когато децата им са на стадиона и нетърпеливо очакват завръщането им у дома. Крайно време е насилието по стадионите да спре. Здрав закон, строги мерки, работа на футболните клубове с техните фенове, промяна на самосъзнанието на самите привърженици. Начини много. Въпросът е някой да започне да ги прилага, за да не се очерня името на любимата игра.
